Когато става въпрос за оценка на акции, коефициентът P/E или Цена/Печалба е един от най-старите и често използвани способи за метрични измервания.
Въпреки че е сравнително лесен за пресмятане, този индикатор е доста сложен за интерпретация. Възможно е да предоставя изключително много информация в определени ситуации, и в същото време да е безсмислен в други.
В следващите редове ще ви представим самия коефициент, ще обсъдим как той може да бъде използван в анализите на ценни книжа и начините, по които той не трябва да бъде използван.
Какво представлява коефициентът Цена/Печалба (P/E)?
Накратко, той показва съотношението между цената на акцията на акция на дадена компания и нейната печалба. Както се вижда и от самото наименование на коефициента, за да бъде изчислен той, просто трябва да вземем текущата цена на акцията и да я разделим на печалбата на акция (EPS):
В повечето случаи коефициентът се изчислява като се използва печалбата на акцията от последните четири тримесечия. Така изчислен, коефициентът е известен като плаващо съотношение Цена/Печалба (trailing P/E). Проектно или бъдещо съотношение Цена/Печалба (leading P/E) имаме, когато се използват прогнозни стойности за печалбата през следващите четири месеца. Трета разновидност на показателя е, когато се използва печалбата на акция от последните две тримесечия и прогнозната за следващите две тримесечия.
Няма голяма разлика между тези три начина на изчисление. Важното е, че при първия начин използваме налична от миналото информация, докато другите два начина са базирани на аналитични оценки, които невинаги могат да претендират за точност и завършеност.
При непечелившите компании, които следователно имат отрицателна доходност на акция, изчисляването на коефициента Цена/Печалба е чисто предизвикателство. Има различни мнения за справяне със ситуацията. Някои дават отрицателни стойности за показателя, други го приравняват с 0, докато повечето специалисти не изчисляват P/E, когато компанията е на загуба.
Исторически, средната пазарна стойност на коефициента е около 15-25. Тя може да търпи значителни колебания в зависимост от икономическите условия. Коефициентът може да варира както за различните компании, така и за отделните сектори на икономиката.
Приложение на коефициента P/E
Теоретично, това съотношение ни показва колко са склонни да платят инвеститорите за един лев печалба. С други думи, коефициент P/E равен на 20 предполага, че инвеститорите са склонни да платят 20 лева за всеки 1 лев от фирмената печалба. Това е доста опростено виждане за коефициента, защото при него не се отчитат перспективите за растеж на компанията.
Ръст на печалбата
Въпреки че данните за печалбата на акция обикновено са от последните четири тримесечия, показателят измерва доста повече от това как се е представяла компанията досега. Той отчита и пазарните очаквания за растеж на компанията. Цената на акцията отразява инвеститорското виждане за бъдещата стойност на компанията. Очакванията за бъдещ растеж са вече отразени в цената й. Коефициентът трябва да се интерпретира като отражение на пазарния оптимизъм/песимизъм отнасящ се до перспективите за растеж на компанията.
Ако съотношението P/E за една компания е по-високо от средното за пазара или сектора, това означава, че пазарът има високи очаквания за ръст на компанията за следващите няколко месеца или години. На компания с висок коефициент Цена/Печалба ще ѝ се наложи да се развива съобразно тези високи нива като съществено увеличи доходите си или акциите ѝ ще трябва да претърпят спад.
Добър пример за това е Microsoft. При ускорения и бърз растеж на компанията, съотношението P/E беше над 100. Днес Microsoft е една от най-големите компании в света, така че печалбите и доходите ѝ вече не могат да поддържат същият темп на растеж. Като резултат, коефициентът на компанията намалява драстично (през 2013 до 13.61). Този спад на коефициента е нещо обичайно, когато бързо растящи нововъзникнали компании затвърдят своите пазарни позиции и се стабилизират на определени нива.
Евтино или скъпо?
Коефициентът P/E е много по-добър показател за стойността на една акция, отколкото самата пазарна цена. Например, при равни други условия, акция с цена 10 лв. и коефициент 75 е много „по-скъпа” от акция с цена 100 лв. и коефициент 20. Разбира се има редица ограничения при подобно твърдение – не може просто да сравните коефициентите на две различни компании, за да определите коя е по-стойностна.
Трудно е да определите дали определен коефициент е висок или нисък, без да се отразят два основни фактора:
- Темп на растеж на компанията – с какъв темп се е разраствала една компания в миналото и очаква ли се тези нива да нарастват или поне да се задържат в бъдеще? Нещо не е наред, ако една компания е имала само 5% растеж в миналото и все още има висок коефициент. Ако очакваният ръст не отговаря на коефициента P/E, то в такъв случай акцията може да е надценена. Това може да се оцени, като се пресметне прогнозният показател P/E чрез очакваните печалби за следващите четири тримесечия.
- Сектор в икономиката – компании могат да се сравняват чрез показателя P/E, само ако са от един отрасъл. Типично за сектора на комуналните услуги, например, е нисък показател Цена/Печалба, защото са с нисък ръст, стабилен сектор на икономиката. Точно обратното, секторът на високите технологии се характеризира с високи темпове на растеж и постоянна променливост. Сравняването на технологична компания с такава от комуналния сектор е безполезно. Може единствено да се сравняват компании с други от същия сектор или със средното равнище за самия отрасъл.
Условности при показателя
В подходящи условия, коефициентът P/E може да ни помогне да определим дали една компания е надценена или подценена. Но анализът на това съотношение е валиден само при определени обстоятелства и има своите скрити капани. Някои фактори, които могат да изкривяват точността на коефициента са:
Счетоводство
Печалбата като счетоводни данни включва и непарични елементи. Нещо повече, насоките за определяне на печалбата са определяни от счетоводни стандарти и практики, които се променят във времето и са различни за всяка страна. Печалбата на акция може да бъде изопачена или свита до такива стойности, в зависимост от начина на осчетоводяване и счетоводната политика. Резултатът е, че често не сме сигурни дали сравняваме правилните числа.
Инфлация
При наличие на висока инфлация, инвентарните и амортизационни разходи са принципно подценени, защото цените на заместващите стоки и оборудване се повишават заедно с общото нарастване на цените. Така коефициентите P/E би трябвало да са по-ниски по време на висока инфлация, защото пазарът определя печалбите като изкуствено завишени. Инфлацията затруднява анализа на движението на показателя P/E във времето, защото информацията за миналите периоди се различава от настоящата.
Различни гледни точки
Нисък коефициент P/E не означава задължително, че компанията е подценена. По-скоро това може да означава, че пазарът очаква влошаване на положението ѝ в бъдеще. Обикновено има причина за всеки спад в цените на акциите. Ако една компания предупреди, че печалбите ѝ ще са по-ниски от очакваните, това няма да бъде отразено в плаващия коефициент (trailing) P/E, който ще се коригира, когато бъдат публикувани реалните данни за печалбите, но през това време компанията може да изглежда подценена.
Относителност на коефициента P/E
Основна грешка сред начинаещите инвеститори е късата продажба на акции заради високия им коефициент P/E. Късата продажба е инвестиционна техника, с която даден инвеститор може да спечели при спад в цената на дадена ценна книга.
Вероятността за грешка е голяма, когато се използва само един индикатор като P/E. Въпреки че високият коефициент може да означава, че акцията е надценена, няма гаранция, че скоро стойността ѝ ще се понижи. От друга страна, дори ако една акция е подценена може да минат години докато пазарът отчете реалната ѝ стойност и коригира цената ѝ.
Анализът на ценни книжа изисква повече от използването на няколко коефициента. Съотношението P/E е част от пъзела, но то определено не може да бъде използвано за точни прогнози.
Въпреки че коефициентът не ни дава много информация, той може да бъде полезен при сравняването на дадена компания с други от един сектор на икономиката, с пазара по принцип или с информация за предишни периоди.
