Първото нещо, за което повечето хора се досещат, когато стане въпрос за инвестиране, е пазарът на акции. В крайна сметка, инвестирането в акции е вълнуващо.
От друга страна, облигациите не са толкова привлекателни. Тяхната терминология е доста непонятна и объркваща за средностатистическия човек. Освен това, инвестирането в облигации е доста по-скучно – особено по време на бурни „бичи“ пазари, когато изглежда, че облигациите предлагат незначителна възвръщаемост в сравнение с акциите.
Но все пак, единственото необходимо е един „мечи“ пазар, който да напомни на инвеститорите за предимствата на облигациите – а именно – сигурност и стабилност. Всъщност, много инвеститори намират за разумно да инвестират поне част от портфейла си в облигации.
Надяваме се, че тази секция ще ви помогне да определите дали инвестицията в облигации е подходяща за вас. Ще ви запознаем с основните принципи – какво представляват облигациите, различните видове облигации и най-важните им отличителни характеристики, какво е поведението им, кога трябва да се купуват и т.н.
Какво представляват облигациите?
Взимали ли сте някога пари назаем? Без значение дали сме ползвали заем от банка, повечето от нас са взимали пари на заем през някаква фаза от живота си.
Така както ние имаме нужда от пари, дружествата и правителствата също се нуждаят от финансиране. Компаниите имат нужда от средства, за да развият дейността си на нови пазари, правителството се нуждае от пари за абсолютно всичко – от инфраструктура до социални програми. Проблемът, с който повечето дружества се сблъскват, е нуждата от доста повече пари, отколкото една банка може да им осигури.
Решението е да се набере капитал чрез издаване на облигации (или други дългови инструменти) на капиталовия пазар. В последствие всеки инвеститор може да заеме част от необходимите средства. Всъщност облигацията не е нищо по-различно от един заем, по който Вие сте кредитор, а организацията, продаваща облигациите, е кредитополучател.
Естествено никой не би заел пари на заем без нищо насреща. Емитентът на облигациите трябва да заплати на инвеститорите допълнителна сума за това, че използва парите им. Тази допълнителна сума е под формата на лихва, която има предварително определени стойност и дати на плащане. Лихвеният процент е наричан още купон. Датата, на която емитентът трябва да заплати на инвеститора взетата назаем сума (известна още като главница/номинал), се нарича падеж. Облигациите са ценни книги с фиксиран доход, тъй като знаете точно каква сума ще получите ако ги държите до падеж.
Например, да кажем, че закупите облигация с номинал 1 000.00 лв., купон 8% и матуритет (период до падежа) 10 г. Това означава, че ще получите общо 80 лв. (1000 лв. * 8% ) лихва всяка година през следващите 10 г. Всъщност, повечето облигации плащат лихвата на 6 месеца, така че ще получите 2 плащания по 40 лв. всяка година през следващите 10 г. Когато след 10 г. облигацията падежира ще получите обратно и номиналната й стойност – 1000.00 лв.
Дългови и капиталови ценни книжа
Облигациите са дългови ценни книги, докато, за разлика от тях, акциите не носят определена лихва. Това е най-важната разлика между двата вида книжа. С покупката на акции един инвеститор става притежател на част от акционерно дружество. Правото на собственост се изразява чрез право да гласува на Общи събрания на акционерите и да получава част от бъдещите приходи.
С покупката на облигации инвеститорът става кредитор на дадено дружество (или правителство). Основното предимство е, че той има по-големи привилегии, отколкото един акционер: в случай на банкрут, първо ще се заплатят задълженията към притежателите на облигации и след това на акционерите. Ако обаче компанията се развива добре, облигационерът няма да получи част от приходите (за разлика от акционера) – на него се изплащат само главницата и лихвата.
Нека да обобщим – при покупка на облигации има доста по-нисък риск, отколкото при покупка на акции, но това е за сметка на по-ниската възвръщаемост.
Защо да инвестираме в облигации?
Инвестиционна аксиома е, че акциите имат по-висока възвръщаемост от облигациите. В миналото това наистина е било вярно за инвестиционен хоризонт от поне 10 години. Това обаче, не означава, че не трябва да се инвестира в облигации. Дълговите ценни книжа са подходяща инвестиция във всеки един момент, когато краткосрочната волатилност на пазара на акции не ви изглежда привлекателна.
Характеристики на облигациите
Облигациите имат отличителни особености, с които трябва да сте запознати. Всички те играят роля при определяне стойността на една облигация, както и това до каква степен съответната облигация е подходяща за вашия портфейл.
Номинална стойност
Номиналната стойност (главница) е сумата, която притежателят ще получи при падежа на ценната книга. Новоиздадените облигации се продават по номинална стойност. Корпоративните облигации обикновено са с номинал 1000 лв., докато при правителствените облигации той може да е доста по-висок.
Това, което обърква много хора, е фактът, че номиналът на облигацията не е нейната цена. Цената на облигацията варира през целия живот на книгата в резултат от множество фактори. Когато една облигация се търгува на цена по-висока от номинала, се казва, че се търгува с премия. Когато една облигация се продава на цена по-ниска от номинала се казва, че се търгува със сконто (отстъпка).
Купон (лихвен процент)
Купонът е сумата, която притежателят на облигации ще получи като лихва. Наречена е „купон”, тъй като преди години те са били хартиени купони, прикрепени към самата облигация, които се откъсват, за да се изплати лихвата. Това е било по-често срещано в миналото. Днес в повечето случаи всичко се извършва по електронен път.
Както вече споменахме, повечето облигации плащат лихва на всеки шест месеца, но е възможно лихвата да бъде изплащана всеки месец, на три месеца или годишно. Купонът се изразява като процент от номинала. Ако една облигация изплаща купонна лихва 10%, а номиналът ѝ е 1000 лв., тогава годишно ще получавате купон от 100 лв.
В случай като този, при който купонът е фиксиран процент от номинала, облигацията се нарича ценна книга с фиксирана лихва. Другата възможност е лихвата да се коригира периодично – при облигациите с плаваща лихва. В този случай лихвеният процент е пряко зависим от определена пазарна лихва чрез някакъв индекс, като например SOFIBOR, LIBOR, EURIBOR.
Може би си мислите, че един инвеститор би заплатил повече за облигация с по-висока купонна лихва, отколкото за такава с по-ниска. Ако всички други характеристики са едни и същи, по-ниският купон означава, че цената на облигацията ще се колебае повече.
Матуритет
Датата на падеж е датата, на която инвеститорът ще получи главницата по облигацията. Падежът може да варира от един ден до 30 години (макар че са издавани и облигации с матуритет от 100 години).
Една облигация с падеж след 1 година е доста по-лесно да бъде предвидена и по този начин е по-ниско рискова, отколкото такава с падеж след 20 години. Следователно, колкото по-дълъг е периодът до падежа, толкова е по-висока е лихвата. Освен това, цената на една облигация с по-дълъг падеж ще се колебае повече, отколкото цената на такава с по-кратък падеж.
Емитент
Емитентът на облигацията е съществен фактор, който трябва да вземете под внимание, тъй като стабилността на емитента е гаранция, че ще получите парите си обратно. Например, американското правителство е далеч по-стабилно, отколкото която и да е друга компания. При него рискът от неизпълнение на задължение е сведен до минимум – толкова е малък, че ценните книжа, емитирани от американското правителство, се считат за безрискови.
Причината за това е фактът, че правителството винаги ще получава бъдещи приходи от данъци и акцизи. Едно дружество обаче, трябва да продължи да е на печалба, а това не може да се гарантира предварително. Поради този допълнителен риск, корпоративните облигации трябва да предлагат по-висока доходност, за да привлекат инвеститори – това е пример за взаимовръзката риск-възвръщаемост.
Системата за определяне рейтинга на облигацията помага на инвеститорите да установят кредитния риск на дадено дружество. Всъщност, рейтингът на една облигация е отчета на една компания за финансовото ѝ състояние. Дружествата, които са по-стабилни имат по-висок рейтинг, и обратно – по-рисковите компании имат по-нисък рейтинг.
Ако рейтингът на едно дружество падне под определена стойност, то статусът му на качествена инвестиция се променя към този на инвестиция, която е високорискова. Подобни облигации се наричат още „junk bonds” и името им е напълно подходящо. При инвестиране в тях, вие давате кредит на дружество, което изпитва някакво по-сериозно финансово затруднение.
Тъй като това е доста рисковано, доходността, която те предлагат, е доста по-голяма от тази на останалите облигации. Тук достигнахме до един много важен момент – не всички облигации задължително са по-безрискови от акциите. Определен вид дългови ценни книги могат да носят точно толкова, ако не дори и повече, риск от акциите.
Доходност, цена и други понятия
Вероятно най-сложната тема относно облигациите е да се разбере как се променя цената им. Всъщност е учудващо за повечето инвеститори, че цената на облигацията се променя всеки ден, точно както при всички останали публично търгувани ценни книги. Досега разглеждахме облигациите, при положение, че инвеститорът ги държи до датата на падежа.
Вярно е, че в този случай той ще получи обратно главницата, но не е задължително една облигация да бъде държана до падежа. По всяко едно време ценната книга може да бъде продадена на открития пазар (при публичните емисии), където цената може да варира – понякога даже доста драстично. Преди да представим как цената се променя, трябва да ви запознаем с темата за доходността.
Измерване на възвръщаемостта чрез доходността
Доходността е мярка, която показва възвръщаемостта на облигацията. Най-лесният вариант за пресмятане на доходността е по следната формула: доходност=размер на купона/цената. Когато сте закупили облигацията по номинал, доходността е равна на лихвения процент. С промяна на цената се променя и доходността.
Нека да покажем това с един пример. Ако купите облигация с купон 10% и номинална стойност от 1000 лв., доходността е 10% (100 лв./1000 лв.). Ако цената се понижи до 800 лв., тогава доходността ще се увеличи до 12.5% (100 лв./800 лв.) Това се дължи на факта, че вие си получавате сигурните 100 лв. за актив, който струва 800 лв. И обратното, ако цената се повиши до 1200 лв., доходността ще намалее до 8.33% (100 лв./1200 лв.).
Доходност до падежа
Естествено, всички това е доста по-сложно в действителност. Когато един инвеститор говори за доходност, всъщност той има предвид доходност до падежа – Yield to maturity (YTM). Доходността до падежа се изчислява доста по-сложно и показва общата доходност, която ще получите ако държите ценната книга до датата на падеж. Тя се равнява на купонните плащания, които ще получите, при условие че ги реинвестирате при същия лихвен процент като настоящата доходност на облигацията, плюс някакви допълнителни приходи (например ако сте купили с отстъпка) или загуби (ако сте закупили с премия).
Самото изчислявате на доходността до падежа не е най-важното в момента. Всъщност самите изчисления са и доста сложни. Ключовият момент е, че доходността до падежа е точна и надеждна и ви дава възможност да сравнявате ценни книги с различен падеж и различен купон.
Връзката между цена и доходност на облигация
Отношението между доходност и цена може да бъде изложено накратко по следния начин: когато цената се покачва, доходността намалява и обратно. Цената на облигация и доходността ѝ са обратнопропорционални.
Ето един често задаван въпрос: Как е възможно високата цена и високата доходност да са добър показател, когато не е възможно да се случат по едно и също време? Отговорът зависи от вашата гледна точка. Ако сте закупили ценна книга, ще очаквате висока доходност. Един купувач иска да заплати 800 лв. за ценна книга с номинал 1000 лв., която ще му донесе доходност от 12.5%. От друга страна, ако вече притежавате облигация, лихвеният процент е вече фиксиран, така че се надявате цената на облигацията да се повиши. По този начин вие можете да спечелите от евентуална продажба на книгата в бъдеще.
Пазарната цена
До тук обсъдихме факторите номинал, купон, падеж, емитент и доходност. Всяка една от тези характеристики играе роля при определяне цената на облигацията. Все пак обаче, факторът, който оказва най-голямо влияние върху облигацията, е преобладаващият лихвен процент в икономиката. При покачване на лихвените проценти, пазарната цена на книгите намалява, следователно се повишава доходността на вече притежаваните облигации и тя се изравнява с тази на новоемитираните облигации с по-висок купон. При намаляване на лихвените проценти, пазарната цена на книгите расте, следователно доходността им намалява и се изравнява с тази на новоемитираните облигации, които са с по-нисък купон.
Видове облигации
Правителствени
Правителствените облигации се емитират от националните правителства и са деноминирани във валутата на съответната държава. Първата правителствена дългова ценна книга е била издадена през 1693 г. от правителството на Великобритания, за да се наберат средства за финансиране на войната срещу Франция.
Общински
Общинските облигации могат да бъдат емитирани от общините, местното управление или техните представителства.
Корпоративни
Корпоративните облигации се характеризират с по-висока доходност, защото има и по-висок риск компанията да изпита затруднение при покриване на задълженията си, отколкото при правителството. От друга страна, те могат да се окажат и ценните книги с фиксиран доход, които носят най-голяма възвръщаемост именно поради риска, който поема инвеститорът. Кредитният рейтинг на компанията също е от особена важност – колкото по-висок е рейтингът, толкова лихвеният процент, който получава инвеститорът, е по-нисък.
Едно дружество може да емитира както акции, така и облигации. Големите корпорации са доста по-гъвкави що се отнася до това какви видове инструменти могат да емитират: лимитът се определя от това колко пазарът може да приеме. Общо взето, краткосрочните корпоративни облигации имат падеж по-малък от 5 години, при средносрочните датата на падеж е между 5 – 12 години, а дългосрочните облигации падежират след повече от 12 години.
Други видове корпоративни облигации са конвертируемите облигации, даващи право на държателя им да ги размени за определен брой акции на същата компания, и облигациите с опции за обратно изкупуване, които могат да бъдат откупени от издателя им преди падежа.
Облигации с нулев купон
Този вид облигации не плащат купонна лихва, но за сметка на това се продават със значителна отстъпка от номинала. Нека вземем например облигация, която не плаща купон, с номинал 1000 лв., 10 години до падеж и цена 600 лв. Ще платите 600 лв. днес за облигация, която ще струва 1000 лв. след 10 години.
