Активно или пасивно управление

Ако трябва да попитате 10 човека какво е според тях дългосрочна инвестиция, най-вероятно ще получите 10 различни отговора. Някои могат да кажат 10-20 години, докато други смятат пет години за достатъчно дългосрочна инвестиция. Индивидуалните инвеститори по-често имат по-краткосрочен инвестиционен хоризонт сравнен с този на институционалните участници на пазара. Различията в нагласите може да доведе до различни инвестиционни стратегии.

За инвеститорите на капиталовите пазари основно правило е покупката на дългосрочни финансови инструменти да бъде свързана с поне три до пет години инвестиционен хоризонт. Толкова време е необходимо поради цикличността на пазарните процеси.

По-важното обаче, е не как участниците в пазара определят дългосрочността, а каква стратегия за инвестиране използват – активно или пасивно управление.

Дългосрочни стратегии

Инвеститорите използват различни методи за инвестиране. Те могат да се разделят на две основни направления: активно управление и пасивно управление. При “Buy-and-hold” стратегиите инвеститора може да използва активна стратегия при избора на ценни книги, след което може да го задържи за по-дълъг период. Този вид инвестиране спада към пасивните. Графика 1 показва потенциалната възвръщаемост от задържане на дадена инвестиция за определен период от време. Според проучванията за широкия американски индекс S&P 500, между 1926 и 2005 година, 20 годишните периоди на държане не са реализирали негативна доходност.

Графика 1: Възвръщаемост на S&P 500, 1926-2005

Активно управление

Различен подход за управление на портфейл е чрез набор от техники за активно управление да се променя структурата и активите в портфейла, с цел да се повиши възвръщаемостта. Има стратегии, които са комбинация от активни и пасивни техники. Съответно даден портфейл може да бъде проучван и контролиран по време на инвестиционния процес, без това да изисква времето, което е необходимо за осъществяването на една потенциално рискова стратегия.

Като примери могат да се разгледат: реално реализираните печалби, реинвестирането на парични средства от дивидент или друг приход, както и промяна на структурата на портфейла.

Тайминг

Когато става въпрос за подходящия момент за инвестиране, много хора са „за”, а много други са „против”. Привърженици на избора на точното време за инвестиране, са компаниите, които претендират, че могат да уцелят този момент. Фирмите, които предпочитат да улавят вълните, се опитват да влизат и излизат от позиции само при благоприятно изменение на цените. Има обаче, и дългосрочни инвеститори като Уорън Бъфет, чийто забележителни успехи са всепризнати.

Графика 2 показва доходността на S&P 500 (широкия американски индекс) за периода 1996-2005.

Графика 2: S&P 500, 1996-2005

Това е една от най-често представяната графика от поддръжниците на пасивното инвестиране и дори фонд мениджъри, които използват статично структуриране, но управляват активно вече направените инвестиции. Тези данни ни показват, че да уцелиш пазара успешно би било много трудно, защото доходността често е концентрирана в кратки периоди от време. Ако не сте били на пазара в най-добрите му дни, това може да влоши възвръщаемостта на вашия портфейл, понеже голяма част от годишната доходност може да се реализира в един ден. 

Заключение

Ако волатилността и емоциите на инвеститорите се премахнат от инвестиционния процес, ясно се вижда, че пасивното, дългосрочно (20 год. или повече) инвестиране би било логичния избор. В действителност даден портфейл може да се контролира внимателно, без да се нарушава пасивния подход. Исторически се наблюдават някои големи пазарни размествания и обрати, които дават възможност на инвеститорите за влизане или излизане от позиция. Възползвайки се от големи пазарни ръстове или спадове, дадена доходност може да се покачи значително. Лесно е да се говори за минали изменения, но е наистина трудно такива движения да бъдат предвидени.