Финансовите пазари започват 2 октомври под знака на необичайно силни движения при държавните облигации, валутите и петрола. След тежката разпродажба на глобалния облигационен пазар през последните сесии инвеститорите получиха известна глътка въздух в американските държавни ценни книжа, но напрежението далеч не е изчезнало. В центъра на вниманието остава комбинацията от високи инфлационни рискове, скъп петрол, нарастващи държавни разходи и очаквания за по-дълъг период на високи лихви. В същото време днешният американски доклад за пазара на труда се очертава като най-важното събитие за деня, тъй като може да промени очакванията за следващите ходове на Федералния резерв.
На Wall Street търговията в четвъртък завърши с умерено възстановяване, след като доходността по американските държавни облигации се отдръпна от многогодишните си върхове. S&P 500 се повиши с около 0,2%, прекъсвайки серията от три поредни сесии на спад, докато Dow Jones и Nasdaq завършиха с минимални изменения. Russell 2000, който следи по-малките американски компании, се повиши с около 0,3%. Зад това на пръв поглед спокойно движение обаче стоеше изключително нервна търговия на пазара на облигации.
Американските държавни облигации останаха основният източник на напрежение. Доходността по 10-годишните US Treasuries в четвъртък за кратко достигна около 5,34% — най-високото ниво от 2002 г. насам. Впоследствие доходността се отдръпна и приключи около 5,24%, а тази сутрин се движи близо до 5,25%. Движението е важно, защото доходността по 10-годишните американски облигации е един от ключовите ориентири за цената на капитала в световната икономика. Когато тя се повишава рязко, натискът се пренася върху акциите, ипотечните кредити, корпоративното финансиране и оценките на рисковите активи.
Причината за облигационното напрежение не се свежда единствено до очакванията за Федералния резерв. Пазарът започва да обръща все по-голямо внимание на комбинацията между инфлация, огромни държавни нужди от финансиране и увеличаваща се премия, която инвеститорите изискват за притежаването на дългосрочен държавен дълг. Допълнителен фактор са високите цени на енергията, които създават риск от нов инфлационен натиск. Именно затова дългосрочните доходности могат да останат високи дори когато непосредствените очаквания за ново повишение на лихвите от Фед отслабват.
Европа допълнително усложнява картината. Фискалните притеснения около Франция доведоха до рязко разширяване на разликата между доходността по френските и германските 10-годишни държавни облигации — над 140 базисни пункта, най-голямата разлика от европейската дългова криза насам. Доходността по френските облигации достигна най-високо ниво от 2002 г., докато германската 10-годишна доходност също остана на много високи равнища. Европейските акции реагираха негативно: STOXX 600 загуби около 1,3%, а банковият сектор беше сред най-силно засегнатите. Този натиск се прехвърли и върху еврото. Единната валута падна до около $1,1215, най-ниското й равнище от май 2025 г., преди частично да стабилизира позициите си. Американският долар, от своя страна, достигна 17-месечен връх, като доларовият индекс се задържа около 102 пункта и е на път да запише трета поредна седмица на повишение. Пазарното движение показва и силен поток към активи, възприемани като убежище, на фона на европейските фискални проблеми и общата несигурност около облигационните пазари.
На азиатските пазари сутринта картината остава смесена, но преобладава предпазливостта. Широкият индекс MSCI за акциите в Азиатско-тихоокеанския регион извън Япония се понижава с около 0,5%, докато японският Nikkei губи около 0,7% в ранната търговия. Китайските континентални пазари са затворени заради празничния период. Фючърсите върху американските индекси обаче показват леко положително движение, като Nasdaq 100 фючърсите са около 0,3% нагоре, а S&P 500 фючърсите са почти без промяна.
Петролът отново се превръща в един от най-важните фактори за пазарите. Brent се задържа над психологическата граница от $100 за барел, докато WTI е около $92,7–$92,8. Само в четвъртък петролът поскъпна рязко, а причините са свързани с нарастващото геополитическо напрежение в Близкия изток и опасенията за сигурността на доставките. В същото време пазарът получава и противоположни сигнали — подобряване на перспективите за саудитския износ и натиск за освобождаване на част от резервите от горива в Европа.
Особено внимание привлича информацията, че Китай е ограничил износа на петролни продукти през октомври, тъй като рафинериите се стремят да запазят вътрешните запаси. Това поставя допълнителен натиск върху световния пазар на горива в момент, когато геополитическите рискове вече са повишени. Така петролът остава ключовата връзка между геополитиката и инфлацията: по-високите енергийни цени могат да затруднят централните банки, защото ограничават възможността им да смекчават паричната политика.
Златото също е под натиск тази сутрин. След като през последните месеци достигна исторически високи нива, благородният метал се движи около $4 150–$4 200 за тройунция и е на път да запише втора поредна седмица на спад. В началото на днешната търговия спот цената беше около $4 155 за унция, като по-високият долар и повишената доходност по американските облигации ограничават търсенето. По-високите лихви увеличават алтернативната цена на притежаването на актив като златото, който не носи лихвен доход.
Криптопазарът засега показва по-голяма устойчивост. Bitcoin се движи в района на $85 000, след като в четвъртък се възстанови от по-ниски нива и приключи с повишение. В рамките на последните часове криптовалутата продължава да се търгува над $85 000, докато Ethereum също отчита умерено движение нагоре. Пазарът обаче остава чувствителен към доходността по американските облигации и към очакванията за паричната политика, което означава, че днешните американски трудови данни могат да предизвикат по-сериозно движение и при дигиталните активи.
Именно американският пазар на труда е голямото събитие, което може да определи посоката на пазарите през втората половина на деня. Очакванията са докладът за неселскостопанската заетост през септември да покаже увеличение на работните места с около 90 000, при безработица около 4,1%. Особено значение ще има динамиката на заплатите, тъй като по-силен от очакваното ръст на възнагражденията би могъл да засили опасенията за инфлацията и да върне натиска върху доходността на облигациите и долара.