Финансовите пазари започват вторник с повишено внимание, след като комбинацията от геополитическо напрежение, по-скъп петрол и по-силни от очакваното американски икономически данни отново постави инфлацията и лихвената политика в центъра на инвеститорските решения. В Азия сутрешната търговия е смесена, японският Nikkei 225 се повишава с около 0,2%, южнокорейският KOSPI добавя около 1,2%, докато австралийските акции отстъпват с около 0,6%. В същото време йената продължава да поскъпва и достига най-силното си ниво спрямо долара от февруари насам.
Големият двигател на пазарите остава петролът. Brent се изкачи до около 97 долара за барел, след като напрежението около Иран отново се засили, а инвеститорите оценяват риска от проблеми за енергийната инфраструктура и доставките в Персийския залив. Повишението на петрола е особено важно за пазарите, защото по-високите енергийни цени могат да забавят процеса на охлаждане на инфлацията и да принудят централните банки да запазят по-строга политика за по-дълго време.
В САЩ последните икономически данни допълнително усложниха картината. Американският трудов пазар се оказа по-силен от очакваното, като августовските данни показаха ръст на заетостта от 162 000 работни места. Това значително надхвърли прогнозите и върна на преден план очакванията за ново повишение на лихвите от Федералния резерв през септември. След данните UBS вече очаква две повишения на лихвите от по 25 базисни пункта през 2026 г. — през септември и декември, докато преди това прогнозата беше за липса на промяна до края на годината. Доходността по американските държавни облигации също остава под напрежение. Доходността по 10-годишните американски облигации се движи около 4,79%, което е сигнал, че инвеститорите изискват по-висока компенсация за инфлационния и лихвения риск. По-високите доходности са особено чувствителна тема за технологичните акции и компаниите с високи оценки, тъй като увеличават цената на капитала и намаляват относителната привлекателност на бъдещите печалби.
Доларът, от своя страна, отслабва. Индексът на щатската валута падна до около 98,82 пункта, достигайки двуседмично дъно. EUR/USD се задържа около 1,16, докато пазарът се подготвя едновременно за американските инфлационни данни и предстоящото заседание на Европейската централна банка. Европа също е изправена пред сериозен тест. Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3,3% през август спрямо 2,9% през юли, а ръстът на енергийните цени е сред основните причини за повишаването на ценовия натиск. Пазарите вече очакват Европейската централна банка да повиши депозитната лихва с 25 базисни пункта на заседанието си на 10 септември до 2,50%. В момента основният въпрос вече не е толкова дали ще има повишение, а дали това ще бъде последната стъпка в настоящия цикъл.
Това поставя ЕЦБ в доста деликатна позиция. От една страна, европейската икономика не показва картина на прегряване, която да оправдава продължителен агресивен цикъл на затягане. От друга страна, новият енергиен шок може да поддържа инфлацията висока и да затрудни връщането ѝ към целта. Именно затова инвеститорите ще следят не само самото решение за лихвите, но и тона на президента на ЕЦБ и сигналите за следващите месеци.
На валутния пазар вниманието е насочено и към японската йена. Тя поскъпва рязко, след като японската икономика показа по-силен от първоначално отчетения ръст на БВП през второто тримесечие, а реалните заплати са нараснали с 2,4% на годишна база. Това засилва спекулациите, че Bank of Japan може да ускори процеса на нормализиране на паричната политика. По-силната йена обаче създава допълнителен натиск върху японските компании износители и може да се превърне във важен фактор за движението на Nikkei през следващите сесии.
Златото също остава в центъра на вниманието. Благородният метал леко отстъпва след силните американски данни за заетостта, тъй като по-голямата вероятност за повишаване на лихвите увеличава доходността на облигациите и намалява относителната привлекателност на активи, които не носят лихвен доход. В същото време геополитическото напрежение продължава да създава търсене на злато като защитен актив, което поставя пазара между два противоположни фактора.
Американските борси също ще бъдат под прожекторите, след като понеделникът беше почивен ден за Wall Street заради Labor Day. Фючърсите върху S&P 500 са леко надолу с около 0,1% в азиатската търговия, което подсказва предпазлив старт при завръщането на американските инвеститори. В началото на септември акциите вече бяха под натиск — на 1 септември Dow Jones загуби 0,79%, S&P 500 спадна с 0,71%, а Nasdaq се понижи с 1,03%, докато растящите петролни цени и доходността по облигациите натежаха върху рисковите активи.
Така пазарната картина тази сутрин може да бъде описана с една дума — несигурност. Инвеститорите едновременно се опитват да преценят колко дълго ще останат високи цените на петрола, дали инфлацията ще продължи да се ускорява и дали Федералният резерв и ЕЦБ ще трябва да затегнат още паричната политика. В нормална пазарна среда един от тези фактори би бил достатъчен, за да движи цените. В момента обаче всички действат едновременно.
Предстоящите дни вероятно ще бъдат определящи за посоката на пазарите през септември. В САЩ фокусът ще бъде върху инфлационните данни и реакцията на Федералния резерв след изненадващо силния трудов пазар, докато в Европа инвеститорите чакат решението на ЕЦБ на 10 септември. Междувременно движението на петрола и развитието на конфликта около Иран остават най-големият външен риск за инфлацията, облигациите и акциите.