9.9.2026
Акциите в САЩ отбелязаха спад в сряда, а държавните облигации претърпяха разпродажба, след като дългоочакваната информация от Министерството на финансите относно операциите по обратно изкупуване разочарова инвеститорите. Настроенията вече бяха под натиск, тъй като световният бенчмарк за петрола надхвърли 100 долара за барел за първи път от около три месеца и половина. Налице беше и известна предпазливост ден преди ключовите доклади за инфлацията в САЩ, които биха могли да затвърдят очакванията за повишение на лихвения процент от Федералния резерв по-късно този месец. От друга страна, акциите на Apple достигнаха дневни минимуми, след като компанията представи iPhone Duo – първата сгъваема версия на своя флагмански смартфон. В 14:17 часа източно време (18:17 GMT) индексът S&P 500 отбеляза спад от 0,5% до 7 638,74 пункта, технологичният индекс NASDAQ Composite спадна с 0,7% до 26 239,84 пункта, а индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average загуби 0,6% до 52 460,00 пункта.
Пазарът на облигации е недоволен от обявяването на обратно изкупуване от Министерството на финансите. Доходността на държавните облигации отбеляза рязък ръст, след като търговците на ценни книжа с фиксирана доходност се отърваха от облигациите си, след като Министерството на финансите обяви, че ще изкупи обратно облигации с падеж от 10 до 20 години на стойност до 6 милиарда долара, което представлява увеличение спрямо предишните 2 милиарда долара. Миналия месец министерството обяви, че ще увеличи обема на обратното изкупуване до най-малко 4 милиарда долара, докато според медийни съобщения очакванията са били за най-малко 10 милиарда долара. Доходността на 10-годишните американски облигации, която се използва като еталон, се повиши с 3,3 базисни пункта до 4,837%. Преди обявяването тя бе отбелязала ръст от 1,2 базисни пункта до 4,816%. Доходността на 2-годишните облигации, които са с по-кратък матуритет и по-чувствителни към промените в лихвените проценти, се повиши с 1,9 базисни пункта до 4,417%.
Мярката на Министерството на финансите беше възприета като изненадваща интервенция, целяща да ограничи скока на доходността на фона на продължителния спад на държавния дълг. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви във вторник, че мярката е имала за цел да овладее „треската“ на пазара на облигации. „Когато спекулираш, искаш да ускориш нещата. Искаш да спечелиш колкото се може повече пари, колкото се може по-бързо“, каза той по време на събитие на Breitbart News. „Не вярвам, че мога да променя равновесната цена, но нищо никога не е в равновесие. Или се отдалечаваш от него, или се приближаваш към него. И… когато има неравновесие, моята работа е да се опитам да върна нещата обратно към равновесието“, каза Бесент. Разпродажбата на пазара на облигации беше предизвикана от комбинация от фактори, включително опасения от инфлация поради скока в цените на петрола, тревоги относно огромния обем дълг, емитиран от компаниите за финансиране на разширяването на инфраструктурата им за изкуствен интелект, както и притеснения относно нарастващия държавен дълг на САЩ.
Що се отнася до лихвените проценти, вероятността Федералният резерв да пристъпи към повишение на лихвите с четвърт процентен пункт на 16 септември остава висока – около 60%, според инструмента CME FedWatch, след като сензационният доклад за заетостта през август, публикуван миналата седмица, доведе до рязка преоценка на перспективите за паричната политика на Федералния резерв.
Всички погледи сега са насочени към доклада за индекса на производствените цени (PPI) за август в четвъртък и данните за индекса на потребителските цени (CPI) в петък, които ще дадат допълнителни насоки за лихвените проценти. По-високи от очакваните стойности биха могли решително да наклонят везните в полза на повишение на лихвите от страна на Фед.
Цената на сорта „Брент“ надхвърли 100 долара за първи път от края на май
Що се отнася до Близкия изток, цените на петрола останаха една от основните причини за безпокойство сред участниците на пазара. Фючърсите на суровия петрол „Брент“ отбелязаха ръст от 3,5% до 101,34 долара за барел, като надхвърлиха това ниво за първи път от 26 май.
Настъплението се случи на фона на военните сблъсъци между САЩ и Иран, които не даваха признаци да приключат, след като миналата седмица за първи път от юли насам се наблюдаваше възобновяване на подобни военни действия. Централното командване на САЩ съобщи във вторник, че е унищожило пет ирански танкера за суров нефт в отговор на атаката срещу военен кораб на ВМС на САЩ, извършена от Корпуса на ислямската революционна гвардия.
Иранските държавни медии съобщиха, че Техеран е отговорил на ударите, като е поразил два американски кораба, осем петролни танкера, 10 кораба, подкрепяни от САЩ, и американска военна база в Йордания. Техеран заяви, че бомбардировките са нанесли тежки щети, но йордански официални лица посочиха, че 18 от 20-те ирански ракети са били пресечени, докато останалите две са паднали в ненаселени райони.
Възобновяването на военните действия настъпи след период на патова ситуация между САЩ и Иран, като двете страни се борят за контрол над Ормузкия проток. Надеждите за скорошно разрешаване на конфликта са избледнели. По време на посещение в Колумбия държавният секретар на САЩ Марко Рубио посочи, че ударите „око за око“ е малко вероятно да спрат скоро, като предупреди Иран, че ще „загуби танкери“, ако се опита да „удари американски военноморски кораби“.
На този фон превозът на петрол през пролива е спаднал до нива, близки до рекордно ниски. Според TankerTrackers.com петте ирански танкера, ударени от САЩ, са изнесли общо 45 милиона барела ирански суров петрол и рафинирани продукти от май 2019 г. насам.