23.9.2026
Уолстрийт затвори на минус в сряда, тъй като разпродажбата на американския пазар на облигации оказа натиск върху технологичните акции. Междувременно цените на петрола прекъснаха петдневната си поредица от понижения, докато участниците на пазара анализираха противоречивите дипломатически сигнали между САЩ и Иран. Инвеститорите ще следят и посещението на китайския президент Си Цзинпин във Вашингтон, което започва в сряда и ще бъде първото му държавно посещение от малко повече от десетилетие насам.
Референтният индекс S&P 500 отбеляза спад от 0,7% и затвори на ниво 7 709,62 пункта, докато индексът на водещите компании „Дау Джоунс Индустриъл Аверидж“ също загуби 0,7% и се установи на 51 512,42 пункта. Индексът NASDAQ Composite, в който преобладават технологичните компании, се срина с 1,1% и приключи на ниво 26 936,04 пункта. „Днес на пазарите цари голяма нервност… голяма част от нея се дължи на предстоящата среща между Си и Доналд Тръмп. Очаквам от преговорите да излязат някои търговски споразумения, но нищо съществено. Не вярвам, че Тръмп ще повдигне въпроса за Тайван. Ситуацията в Иран не се развива добре и не виждам никакъв стимул той да заеме твърда позиция по въпроса“, заяви пред Investing.com Питър Туз, президент на Chase Investment Counsel. „Има надежди за някакъв вид примирие в конфликта с Иран, но аз вече не вярвам, че това ще се случи. Накрая, лихвите изглежда отново бавно се покачват, което дава на пазарите още една причина да бъдат нервни“, добави той.
Доходността скочи рязко, очакванията за повишение на лихвите от Федералния резерв се засилиха. В сряда се наблюдаваше масивно разпродаване на държавни облигации, повлияно от силните икономически данни от САЩ и „ястребовите“ коментари на член на Федералния резерв. Повишението на цените на петрола също се отрази негативно на настроенията. Седмица след като Федералният резерв повиши лихвените проценти за първи път от над три години и даде сигнал за по-строга парична политика през годината, най-новият доклад на S&P Global за бизнес активността в САЩ даде нов тласък на очакванията за повишение на лихвите. Според S&P Global бизнес активността в САЩ се ускори за четвърти пореден месец през септември, отбелязвайки най-бързия темп на растеж от юли 2021 г. насам. Солидното нарастване както в сектора на услугите, така и в производството допринесе за този скок.
„За да поставим този скок в растежа в контекст, ако изключим пика в търсенето след отварянето на икономиката след ограниченията, наложени заради COVID-19, най-новото подобрение в бизнес активността е най-голямото, регистрирано от началото на 2015 г. насам. Бизнесът очевидно процъфтява в момента както в производството, така и в сектора на услугите“, заяви в изявление Крис Уилямсън, главен икономист по бизнес въпроси в S&P Global Market Intelligence. В същото време S&P отбеляза, че ценовият натиск в САЩ се е засилил през септември, като средните разходи за суровини и материали както при стоките, така и при услугите са скочили, а общата инфлация е достигнала най-високото си ниво от октомври 2022 г. Основните фактори за това са били по-високите разходи за гориво и транспорт. Комбинацията от силна икономика и нарастващ ценови натиск обикновено означава, че централната банка ще повиши лихвените проценти. Инструментът CME FedWatch отрази същото, като вероятността Федералният комитет за отворени пазари (FOMC) да пристъпи към повишение с четвърт процентен пункт през октомври се повиши до около 68% от около 55% през предходния ден.
Доходността на американските държавни облигации, която вече беше висока преди данните на S&P, отбеляза скок след публикуването на доклада. Доходността на 10-годишните американски държавни облигации, която се използва за еталон, отбеляза ръст от 15,4 базисни пункта до 5,102% – ниво, което не е наблюдавано от юли 2007 г. Доходността на 5-годишните американски държавни облигации скочи с 14,5 базисни пункта до 4,987%, след като за кратко премина над 5% за първи път от юли 2007 г. В дългия край на кривата доходността по 30-годишните облигации се повиши с 9 базисни пункта до 5,393%, докато в късия край, по-чувствителната към лихвените промени 2-годишна доходност, отбеляза ръст от 11,2 базисни пункта до 4,889%. Допълнително към „ястребовото“ настроение допринесоха коментарите на управителя на Федералния резерв Майкъл Бар, член с право на глас във ФОМК. Бар заяви, че рисковете за постигането на дългосрочната цел на централната банка за инфлация от 2% са се увеличили, което налага на Федералния резерв да „прекалибрира паричната политика“. „ФОМК предприе важни мерки в тази насока миналата седмица, като повиши основния лихвен процент, което аз подкрепих. Според мен, предвид промените в икономиката, бяхме изгубили позицията си и направихме корекция в правилната посока. Според основния ми сценарий вероятно ще са необходими допълнителни корекции в политиката, за да се гарантира, че инфлацията ще спадне до целевото ниво в подходящ срок“, добави Бар.