Финансовите пазари започнаха тази седмица с осезаемо по-нервно настроение, след като само няколко дни по-рано американските индекси се намираха близо до рекордни нива. Инвеститорите в момента се опитват да балансират между две напълно различни истории – от една страна, по-слабите икономически данни от САЩ и по-умерената инфлация дават надежда, че Федералният резерв няма да бъде принуден да затяга допълнително паричната политика, а от друга, възстановяването на цената на петрола и новото напрежение около отношенията между САЩ и Иран връщат страховете от инфлация и по-високи лихви. Именно тази комбинация започва да променя поведението на пазарите.
В началото на миналата седмица картината изглеждаше значително по-оптимистична. S&P 500 успя да достигне нов рекорд при затваряне, а инвеститорите увеличиха залозите си, че Федералният резерв може да запази лихвите без промяна през септември. Данните за производствените цени в САЩ допълнително подкрепиха тази теза, след като показаха липса на месечен ръст през юли. В резултат на това доходността по американските държавни облигации спадна, а акциите получиха нов импулс. На 13 август пазарът оценяваше приблизително 65% вероятност Федералният резерв да остави лихвите без промяна през септември.
Само няколко дни по-късно обаче настроенията започнаха да се променят. В понеделник, 17 август, S&P 500 падна с 0,52%, Dow Jones загуби 0,51%, а Nasdaq се понижи с около 0,31%. Това не е срив, но движението е важно, защото показва, че инвеститорите започват да стават по-предпазливи, след като американските акции вече се намират на много високи оценки. Енергийният сектор беше единственият от основните сектори на S&P 500, който приключи сесията на плюс, подкрепен от новото поскъпване на петрола.
Именно петролът се превърна в един от най-важните фактори за пазарите през последните дни. След като за кратко цените получиха подкрепа от надеждите за дипломатическо решение между САЩ и Иран, ситуацията отново се усложни. С изтичането на договореността за прекратяване на огъня и липсата на ясен пробив в преговорите инвеститорите започнаха да калкулират по-голям риск за доставките на енергия. Brent се изкачи над 90 долара за барел, а WTI също се повиши значително. Само в понеделник Brent поскъпна с около 2,7%, до приблизително 90,87 долара за барел.
Проблемът с високия петрол е, че неговото влияние не се ограничава само до енергийния сектор. Ако цената на суровината продължи да се повишава, това означава по-високи разходи за транспорт, производство и потребление, което от своя страна може отново да ускори инфлацията. А това е точно сценарият, който пазарът не иска да види в момент, когато инвеститорите започват да очакват по-мека политика на Федералния резерв. Получава се своеобразен конфликт между икономическите данни и геополитиката – икономиката показва признаци на охлаждане, но петролът създава нов инфлационен натиск.
Американските потребители също започнаха да дават по-смесени сигнали. Данните за продажбите на дребно през юли бяха по-слаби от очакваното, което подсказва, че високите разходи и несигурността започват да оказват влияние върху потреблението. В същото време по-слабите икономически показатели увеличават надеждите за по-мека политика на Фед, но създават друг проблем – ако икономиката се забавя прекалено много, пазарът може да започне да се тревожи не само за инфлацията, но и за растежа. Именно тази комбинация – забавяне на икономиката при все още висок инфлационен риск – е една от най-неприятните за финансовите пазари.
Още по-интересна е картината при облигациите. Доходността по дългосрочните американски държавни облигации се повиши рязко и започна да се превръща в сериозен източник на напрежение за фондовия пазар. Глобалните пазари през последните дни бяха ударени именно от ръста на дългосрочните доходности, като причините са комбинация от по-високите цени на петрола, очакванията за промяна в японската парична политика, фискалните рискове в САЩ и Европа и по-слабото търсене на някои дългови емисии.
Това е важно, защото облигационният пазар често започва да изпраща сигнали преди фондовия. Когато доходността по държавните облигации се повишава, инвеститорите получават по-висока доходност от сравнително нискорисков актив и това постепенно намалява привлекателността на скъпите акции. Най-силно това се усеща при технологичните компании, чиито оценки до голяма степен се основават на очаквания за печалби в далечното бъдеще.