В средата на юни 2025 г. светът стана свидетел на нови удари между Израел и Иран, които буквално компресираха нервите на енергийните пазари. На фона на тези сблъсъци цените на петрола (Brent и WTI) скочиха с около 7–11 %, стигайки до $74–78 за барел, най-високото им ниво от месеци насам. Причината беше ясна – тревогите, че ключовият маршрут през Ормузкия пролив може да бъде затворен, и че удари по иранската инфраструктура (газови полета, рафинерии, танкерни терминали) може буквално да затворят газовия вентил на света .
Въпреки шоковите скокове съществуват стабилизиращи фактори, които пазарът не пренебрегва. ОПЕК+, начело със Саудитска Арабия, вече увеличи обема на добива – мярка, която омекотява ценовия шок и показва, че достатъчно суровини са в резерв и в производство . Американската шистова индустрия също придава известна устойчивост, компенсирайки напрежението от Близкия Изток с допълнителни потоци към световния пазар .
И все пак, кошмарният сценарий остава в главите на анализаторите: ако Ормуз бъде блокиран в резултат на минни атаки, удари по ключова инфраструктура на Иран или директна конфронтация с влияние върху танкерния трафик, цените на петрола могат да ескалират до и над $100–130 за барел. Тези оценки не са просто паника – водещи анализатори от J.P. Morgan, Reuters и Financial Times уточняват, че този екстремен скок е възможен, ако ескалацията се задълбочи .
В по-спокоен сценарий, при отсъствие на още по-твърда ескалация, базовите прогнози на банките и финансовите институции остават в диапазона $60–67 до края на 2025 г. Това се поддържа от балансираното предлагане, стабилни резерви и отслабване на глобалното търсене, докато напрежението не се усилва допълнително .
По-нататъшното развитие зависи от една ключова променлива – маршрутът през Ормуз. Пазарът следи с увеличено внимание всякакви знаци за затварянето му. Досега Иран не е предприел подобна стъпка, а САЩ и военноморските сили на други държави поддържат дискусията на плаващ режим и балансиране . Ако обаче последват внезапни удари по ключови терминали — или по-сериозна блокада, петролната тревога ще премине в реална криза за световната икономика.
От макроикономическа гледна точка, ръстът на цените до $80–90 ще окаже натиск върху инфлацията и ще усложни действията на централните банки, които вече се борят с растящи разходи в енергийния сектор и търговската несигурност – този натиск може да забави намеренията за намаляване на лихвите . Ако обаче драмата премине и Ормуз остане отворен, пазарите вероятно ще се върнат към спокойните нива от около $60–65.
В заключение, ценовият хоризонт на петрола към края на 2025 г. изглежда като тристепенен сценарий: краткосрочен шок от военни действия, средносрочно стабилизиране около $60–67 и потенциална драматична вълна до $100+ само при значителна ескалация. В настоящия момент, ключовият показател остава трафикът през Ормуз – както досега, той може да бъде решаващ за крайната цена.