В контекста на днешната пазарна ситуация можем да кажем, че наблюдаваме едно любопитно, но не толкова рядко срещано явление: фондовият пазар бележи ръст, докато щатският долар отслабва. На пръв поглед това изглежда като противоречие — в крайна сметка, падащата валута обикновено сигнализира за икономическа несигурност или липса на доверие в политиката. Но ако погледнем под повърхността, ще видим, че именно тези фактори в момента стимулират търсенето на акции, особено в САЩ и в сектори, ориентирани към растеж.
Поевтиняващият долар прави американските активи по-привлекателни за чуждестранни инвеститори. За институции и частни лица в Европа или Азия, по-слабият долар означава, че могат да купят повече акции със същата сума в своята местна валута. Това води до повишено търсене на американски акции, особено на големи мултинационални компании, които генерират значителни приходи от чужбина. Когато тези приходи се конвертират обратно в долари, изглеждат още по-високи, което допълнително поддържа цените на акциите.
В случая със сегашния спад на долара, причините са свързани с нарастващата несигурност около действията на Федералния резерв на САЩ. Последните изказвания на президента Тръмп, насочени срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, както и слуховете за евентуална политическа намеса в централната банка, засилват очакванията за понижение на лихвите още през юли. Това очакване само по себе си отслабва долара още повече и намалява атрактивността на облигациите, което насочва инвеститорите към акциите в търсене на по-висока доходност.
Така се стига до по-широко преразпределение на капитали. Инвеститорите постепенно се оттеглят от дългосрочни американски държавни облигации заради притеснения относно фискалната стабилност на страната и устойчивостта на инфлацията. Част от този капитал се пренасочва към акции — особено в технологичния сектор и в компании, свързани с иновации и изкуствен интелект. Компании като Nvidia и Super Micro, които са в центъра на AI‑вълната, се представят силно благодарение на увеличения интерес и на факта, че техните приходи от чужбина се увеличават при слаб долар.
Този момент на пазара често се описва от анализаторите като „ликвидно поддържан растеж“. Това означава, че цените на активите се покачват не толкова поради подобрение във фундаменталните показатели на компаниите, а поради благоприятна финансова среда: ниски лихви, лесен достъп до капитал и очаквания за стимулираща политика. В такава среда пазарите често възприемат дори лошите новини като положителен сигнал — слабата икономическа статистика или политическата нестабилност се тълкуват като повод централната банка да смекчи политиката си, което допълнително стимулира акциите.
Различни групи участници на пазара проявяват засилен интерес към този етап. Чуждестранни институционални инвеститори, като европейски пенсионни фондове или азиатски застрахователи, може да увеличат експозицията си към американския пазар заради по-добрата входна точка, създадена от по-слабия долар. Хедж фондове, които следят глобални макроикономически движения, се възползват както от спада на долара, така и от инерцията на акциите. Американските индивидуални инвеститори, окрилени от предходни печалби в технологичния сектор, вероятно ще удвоят залозите си върху теми като изкуствен интелект. Междувременно, частни банки и фамилни офиси преразпределят портфейли в полза на акции и за сметка на дългосрочни облигации.
В обобщение, комбинацията между отслабващ долар и растящ фондов пазар отразява особен момент във финансовия цикъл — такъв, в който потоците на капитали, очакванията за действия на централната банка и общата ликвидност имат по-голямо значение от традиционните икономически показатели. За инвеститорите това е среда, която предлага възможности, но и повишен риск, особено за онези, изложени на валутна волатилност, лихвени колебания или глобални макроикономически движения.