Международните финансови пазари реагираха бурно през изминалите дни, след като Доналд Тръмп обяви намерението си да въведе 100% мито върху вноса от Китай, което предизвика силна пазарна турбулентност и възроди страховете от нова фаза на търговска война между двете най-големи икономики в света. Новината предизвика рязка промяна в настроенията на инвеститорите, като основните индекси на Wall Street отчетоха най-големия си спад от април насам. S&P 500 се понижи с около 2,7%, Nasdaq Composite загуби близо 3,6%, а Dow Jones Industrial Average се срина с приблизително 878 пункта, което представлява спад от 1,9%. Корекциите бяха най-силно изразени в технологичния сектор, където компании с висока експозиция към Китай – като Amazon, Nvidia и Tesla – загубиха общо над 770 милиарда долара пазарна капитализация само за един ден, според данни на Times of India.
Основната причина за разпродажбите бе опасението, че прилагането на 100% мита може да доведе до ново влошаване на глобалните вериги на доставки, поскъпване на вноса и потенциално повишаване на инфлационния натиск. Това поставя инвеститорите в сложна позиция – от една страна очакванията за бъдещи лихвени понижения от Федералния резерв остават, но от друга, ескалацията на търговското напрежение създава риск от по-дълбоко икономическо забавяне.
На валутните пазари щатският долар отслабна, докато инвеститорите насочиха капитали към по-сигурни активи като злато, швейцарски франк и японска йена. Златото достигна нови исторически върхове, преминавайки психологическата граница от $4 000 за тройунция, което подчерта засиленото търсене на активи убежища. Доходността по американските държавни облигации също спадна, тъй като инвеститорите се насочиха към по-малко рискови инструменти, в очакване на евентуална намеса на Федералния резерв при задълбочаване на кризата.
На международните пазари ефектът бе осезаем. В Азия индексите в Шанхай и Хонконг се понижиха рязко, като китайският Hang Seng загуби над 2%, а Shanghai Composite приключи деня с понижение от 1,5%. Реакцията в региона отразява притесненията за икономическия растеж на Китай, който и без това се намира под натиск от забавяне на износа и слабо вътрешно потребление. Европейските пазари също отчетоха понижения, водени от спадове при автомобилните и индустриалните компании, зависими от китайския пазар. В същото време повечето борси в Близкия изток завършиха деня на червено, следвайки глобалната тенденция на предпазливост и спад в цените на петрола.
Цените на суровия петрол се колебаеха в тесен диапазон, като Brent се задържа около $78 за барел, а WTI се движеше близо до $74. Пазарът реагира на смесени сигнали – от една страна, опасенията за по-слаб глобален растеж ограничават търсенето, а от друга, по-ниските прогнози за производството на OPEC+ осигуряват известна подкрепа.
Финансовите анализатори отбелязаха, че реакцията на пазарите напомня събитията от 2018–2019 г., когато подобни търговски конфликти между САЩ и Китай доведоха до временни корекции, последвани от силни движения в златото и спад на доходностите по облигации. Според мнозина експерти, ако напрежението се запази и Китай отговори с ответни мерки – например чрез ограничения върху редките метали или високотехнологичните компоненти – това би могло да предизвика по-дълготрайни ефекти върху глобалните пазари и да забави възстановяването на световната икономика.
В заключение, пазарите навлязоха в нов етап на несигурност, при който политическите решения започват отново да диктуват краткосрочните движения. Търговската политика на САЩ под ръководството на Тръмп остава ключов фактор за глобалните инвеститори, а реакцията на Китай ще определи посоката на пазарите в следващите седмици. За момента, преобладава предпазливостта и стремежът към защита на капитала, като фокусът постепенно се измества от растеж към стабилност.